29.07.2009 г., 11:31

Ясен свят

1K 0 1

 

 

Самотни хора,

посивяло място,

ръце изсъхнали

от стара злоба!

 

Нечути стонове,

прогизнал под,

неясни мисли,

такъв живот!

 

Заря в небето,

звездите се откриват

във топла тъмнина.

Сега съм вече нов!

 

Мирис на сено,

омайващ и забравен,

призив към добро,

към теб, сега отправен!

 

И идва ден за красота,

за нови, чудни багри,

прониква в мене нежността

от ясен свят, без грозни тайни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...