Ясен свят
Самотни хора,
посивяло място,
ръце изсъхнали
от стара злоба!
Нечути стонове,
прогизнал под,
неясни мисли,
такъв живот!
Заря в небето,
звездите се откриват
във топла тъмнина.
Сега съм вече нов!
Мирис на сено,
омайващ и забравен,
призив към добро,
към теб, сега отправен!
И идва ден за красота,
за нови, чудни багри,
прониква в мене нежността
от ясен свят, без грозни тайни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
