Самотни хора,
посивяло място,
ръце изсъхнали
от стара злоба!
Нечути стонове,
прогизнал под,
неясни мисли,
такъв живот!
Заря в небето,
звездите се откриват
във топла тъмнина.
Сега съм вече нов!
Мирис на сено,
омайващ и забравен,
призив към добро,
към теб, сега отправен!
И идва ден за красота,
за нови, чудни багри,
прониква в мене нежността
от ясен свят, без грозни тайни!
© Иван Иванов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
