BaiIvan (Иван Иванов)
62

29 июл. 2009 г., 11:31

Ясен свят

Поэзия » Философская

1K 0 1

Самотни хора,

посивяло място,

ръце изсъхнали

от стара злоба!

Нечути стонове,

прогизнал под,

неясни мисли,

такъв живот!

Заря в небето,

звездите се откриват

във топла тъмнина.

Сега съм вече нов!

Мирис на сено,

омайващ и забравен,

призив към добро,

към теб, сега отправен!

И идва ден за красота,

за нови, чудни багри,

прониква в мене нежността

от ясен свят, без грозни тайни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬