BaiIvan (Иван Иванов)
62

29 июл. 2009 г., 11:31

Ясен свят

Поэзия » Философская

1K 0 1

Самотни хора,

посивяло място,

ръце изсъхнали

от стара злоба!

Нечути стонове,

прогизнал под,

неясни мисли,

такъв живот!

Заря в небето,

звездите се откриват

във топла тъмнина.

Сега съм вече нов!

Мирис на сено,

омайващ и забравен,

призив към добро,

към теб, сега отправен!

И идва ден за красота,

за нови, чудни багри,

прониква в мене нежността

от ясен свят, без грозни тайни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬