2 dic 2007, 21:51

Ято изгубена вечност...

1K 0 2

Защо часовника захвърли?
Времето беше пред нас...
Ще чакам сутринта да се стъмне,
за да потъна във пролетен мраз.

Разглобени частици.
Оглозгани мисли заспиват...
Грачат самотните птици.
Чувствата бавно загиват.

Изпрати миналите дни -
ято изгубена вечност...
Така и така сме сами -
късно е да искам човечност.

Сбогувай се с летящите хора.
Една от тях в спомените ти тича.
Изгубихме вечност със спора,
кой първи спря да обича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...