Ято изгубена вечност...
Защо часовника захвърли?
Времето беше пред нас...
Ще чакам сутринта да се стъмне,
за да потъна във пролетен мраз.
Разглобени частици.
Оглозгани мисли заспиват...
Грачат самотните птици.
Чувствата бавно загиват.
Изпрати миналите дни -
ято изгубена вечност...
Така и така сме сами -
късно е да искам човечност.
Сбогувай се с летящите хора.
Една от тях в спомените ти тича.
Изгубихме вечност със спора,
кой първи спря да обича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени
