Защо часовника захвърли?
Времето беше пред нас...
Ще чакам сутринта да се стъмне,
за да потъна във пролетен мраз.
Разглобени частици.
Оглозгани мисли заспиват...
Грачат самотните птици.
Чувствата бавно загиват.
Изпрати миналите дни -
ято изгубена вечност...
Така и така сме сами -
късно е да искам човечност.
Сбогувай се с летящите хора.
Една от тях в спомените ти тича.
Изгубихме вечност със спора,
кой първи спря да обича...
© Сиси Валентинова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
