2 дек. 2007 г., 21:51

Ято изгубена вечност...

996 0 2

Защо часовника захвърли?
Времето беше пред нас...
Ще чакам сутринта да се стъмне,
за да потъна във пролетен мраз.

Разглобени частици.
Оглозгани мисли заспиват...
Грачат самотните птици.
Чувствата бавно загиват.

Изпрати миналите дни -
ято изгубена вечност...
Така и така сме сами -
късно е да искам човечност.

Сбогувай се с летящите хора.
Една от тях в спомените ти тича.
Изгубихме вечност със спора,
кой първи спря да обича...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиси Валентинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...