11 sept 2013, 20:08

Яви ми се насън

  Poesía
588 0 1

Да, аз не бива да те призовавам -

но ти дойде сега.

И във съня ми ме погали -

със ледената си ръка.

 

И пиша, пиша - не преставам -

куплети и слова.

И това, което съчинявам -

май ти харесва това.

 

Че ти си толкова красива -

и не изглеждаш зла.

Ала отнасяш всички живи -

със плясък на крила....

 

Да, знам - таз среща е опасна.

Не си коя да е.

Ала очите ти - прекрасни -

запомних ги добре.

 

Че ти не си ми непозната -

дошла във моя сън.

Ти си смъртта. Оназ, с косата

си ти. И бродиш вън.

 

Но зная - няма преди срока

ти мене да ме призовеш.

Ти си добра. Не си жестока.

И ще ме разбереш.

 

Ала недей, не ме ревнувай

от други хубави жени.

Жестоко мен не ме целувай -

а с нежност ти ме целуни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красив стих, въпреки, че се отнася за Смъртта! Хареса ми как си я описал! Поздрави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...