Sep 11, 2013, 8:08 PM

Яви ми се насън

  Poetry
591 0 1

Да, аз не бива да те призовавам -

но ти дойде сега.

И във съня ми ме погали -

със ледената си ръка.

 

И пиша, пиша - не преставам -

куплети и слова.

И това, което съчинявам -

май ти харесва това.

 

Че ти си толкова красива -

и не изглеждаш зла.

Ала отнасяш всички живи -

със плясък на крила....

 

Да, знам - таз среща е опасна.

Не си коя да е.

Ала очите ти - прекрасни -

запомних ги добре.

 

Че ти не си ми непозната -

дошла във моя сън.

Ти си смъртта. Оназ, с косата

си ти. И бродиш вън.

 

Но зная - няма преди срока

ти мене да ме призовеш.

Ти си добра. Не си жестока.

И ще ме разбереш.

 

Ала недей, не ме ревнувай

от други хубави жени.

Жестоко мен не ме целувай -

а с нежност ти ме целуни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красив стих, въпреки, че се отнася за Смъртта! Хареса ми как си я описал! Поздрави!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...