Sep 11, 2013, 8:08 PM

Яви ми се насън

  Poetry
586 0 1

Да, аз не бива да те призовавам -

но ти дойде сега.

И във съня ми ме погали -

със ледената си ръка.

 

И пиша, пиша - не преставам -

куплети и слова.

И това, което съчинявам -

май ти харесва това.

 

Че ти си толкова красива -

и не изглеждаш зла.

Ала отнасяш всички живи -

със плясък на крила....

 

Да, знам - таз среща е опасна.

Не си коя да е.

Ала очите ти - прекрасни -

запомних ги добре.

 

Че ти не си ми непозната -

дошла във моя сън.

Ти си смъртта. Оназ, с косата

си ти. И бродиш вън.

 

Но зная - няма преди срока

ти мене да ме призовеш.

Ти си добра. Не си жестока.

И ще ме разбереш.

 

Ала недей, не ме ревнувай

от други хубави жени.

Жестоко мен не ме целувай -

а с нежност ти ме целуни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красив стих, въпреки, че се отнася за Смъртта! Хареса ми как си я описал! Поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...