Да, аз не бива да те призовавам -

но ти дойде сега.

И във съня ми ме погали -

със ледената си ръка.

И пиша, пиша - не преставам -

куплети и слова.

И това, което съчинявам -

май ти харесва това.

Че ти си толкова красива -

и не изглеждаш зла.

Ала отнасяш всички живи -

със плясък на крила....

Да, знам - таз среща е опасна.

Не си коя да е.

Ала очите ти - прекрасни -

запомних ги добре.

Че ти не си ми непозната -

дошла във моя сън.

Ти си смъртта. Оназ, с косата

си ти. И бродиш вън.

Но зная - няма преди срока

ти мене да ме призовеш.

Ти си добра. Не си жестока.

И ще ме разбереш.

Ала недей, не ме ревнувай

от други хубави жени.

Жестоко мен не ме целувай -

а с нежност ти ме целуни!