11.09.2013 г., 20:08

Яви ми се насън

585 0 1

Да, аз не бива да те призовавам -

но ти дойде сега.

И във съня ми ме погали -

със ледената си ръка.

 

И пиша, пиша - не преставам -

куплети и слова.

И това, което съчинявам -

май ти харесва това.

 

Че ти си толкова красива -

и не изглеждаш зла.

Ала отнасяш всички живи -

със плясък на крила....

 

Да, знам - таз среща е опасна.

Не си коя да е.

Ала очите ти - прекрасни -

запомних ги добре.

 

Че ти не си ми непозната -

дошла във моя сън.

Ти си смъртта. Оназ, с косата

си ти. И бродиш вън.

 

Но зная - няма преди срока

ти мене да ме призовеш.

Ти си добра. Не си жестока.

И ще ме разбереш.

 

Ала недей, не ме ревнувай

от други хубави жени.

Жестоко мен не ме целувай -

а с нежност ти ме целуни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красив стих, въпреки, че се отнася за Смъртта! Хареса ми как си я описал! Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...