Дали ти оставаше време да гледаш моретод от златния пясък, до солената глъч приютен
или си решил да избягаш от него в неподозирано
светъл,
доотприщил кепенците и протегнат към идното
ден?
Кали-Кали-Калиопа колко силно те зове!
Лора с благовидна страст шепне твои стихове.
И като предсказание към теб е захвърлено
времето,
за да имаш неслучайните рифовеи, омагьосали
китния бряг.
Вътре в тебе табуни, табуни на хергелета
прииждат.
Бурята с трясък свой се въззима,
а вълните бучат. Преповтарят. Клокочат.
- Но, поете, ще дойдеш ли пак? ...
© Иван Барев Todos los derechos reservados