20 jun 2019, 23:13

Яворов в Поморие

  Poesía » Otra
845 0 0

             


 

Дали    ти   оставаше    време да  гледаш  моретод от златния  пясък,  до  солената глъч   приютен

или   си решил  да избягаш от него  в  неподозирано

светъл,

 доотприщил   кепенците   и  протегнат  към идното

ден?

Кали-Кали-Калиопа  колко силно  те  зове!

Лора  с благовидна  страст   шепне  твои  стихове.

И  като   предсказание   към теб  е  захвърлено

времето,

за да имаш  неслучайните  рифовеи, омагьосали

китния  бряг.

 

Вътре в  тебе  табуни,  табуни  на хергелета

прииждат.

 

 Бурята  с трясък  свой  се въззима,

а вълните бучат. Преповтарят.  Клокочат.

  - Но, поете,  ще дойдеш  ли  пак? ...



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Барев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...