20 июн. 2019 г., 23:13

Яворов в Поморие

847 0 0

             


 

Дали    ти   оставаше    време да  гледаш  моретод от златния  пясък,  до  солената глъч   приютен

или   си решил  да избягаш от него  в  неподозирано

светъл,

 доотприщил   кепенците   и  протегнат  към идното

ден?

Кали-Кали-Калиопа  колко силно  те  зове!

Лора  с благовидна  страст   шепне  твои  стихове.

И  като   предсказание   към теб  е  захвърлено

времето,

за да имаш  неслучайните  рифовеи, омагьосали

китния  бряг.

 

Вътре в  тебе  табуни,  табуни  на хергелета

прииждат.

 

 Бурята  с трясък  свой  се въззима,

а вълните бучат. Преповтарят.  Клокочат.

  - Но, поете,  ще дойдеш  ли  пак? ...



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Барев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...