20 июн. 2019 г., 23:13

Яворов в Поморие

840 0 0

             


 

Дали    ти   оставаше    време да  гледаш  моретод от златния  пясък,  до  солената глъч   приютен

или   си решил  да избягаш от него  в  неподозирано

светъл,

 доотприщил   кепенците   и  протегнат  към идното

ден?

Кали-Кали-Калиопа  колко силно  те  зове!

Лора  с благовидна  страст   шепне  твои  стихове.

И  като   предсказание   към теб  е  захвърлено

времето,

за да имаш  неслучайните  рифовеи, омагьосали

китния  бряг.

 

Вътре в  тебе  табуни,  табуни  на хергелета

прииждат.

 

 Бурята  с трясък  свой  се въззима,

а вълните бучат. Преповтарят.  Клокочат.

  - Но, поете,  ще дойдеш  ли  пак? ...



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Барев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...