Дали    ти   оставаше    време да  гледаш  моретод от златния  пясък,  до  солената глъч   приютен

или   си решил  да избягаш от него  в  неподозирано

светъл,

 доотприщил   кепенците   и  протегнат  към идното

ден?

Кали-Кали-Калиопа  колко силно  те  зове!

Лора  с благовидна  страст   шепне  твои  стихове.

И  като   предсказание   към теб  е  захвърлено

времето,

за да имаш  неслучайните  рифовеи, омагьосали

китния  бряг.

Вътре в  тебе  табуни,  табуни  на хергелета

прииждат.

 Бурята  с трясък  свой  се въззима,

а вълните бучат. Преповтарят.  Клокочат.

  - Но, поете,  ще дойдеш  ли  пак? ...