10 jun 2020, 19:01

Юлско утро

  Poesía » Otra
868 1 3

Лятото е на моя праг. 
Бърза. 
Чака ме да си обуя обувките..
Или… май се сбърках!?
Чака ме да тръгна на бос крак,
и да обикалям с него
плажовете, юлските.

 

Слънцето се смее, като малко  дете.
Сънено си показва главата.
До вечерта ще остарее, 
но сега озарява цялото ми небе,
и прави пътека за мен, по водата.

 

Гонят се весели щури вълни.
Бързат и те -
в краката ми да се разбият.
Гларус в небето над мене кръжи.
Двама влюбени, на плажа кафето си пият.


Смеят се, целуват, прегръщат.
Страстта по между си не  крият.
Само аз никак не бързам.
Морския въздух жадно поглъщам
и красотата на тази свободна любима стихия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...