10 jun 2020, 19:01

Юлско утро

  Poesía » Otra
866 1 3

Лятото е на моя праг. 
Бърза. 
Чака ме да си обуя обувките..
Или… май се сбърках!?
Чака ме да тръгна на бос крак,
и да обикалям с него
плажовете, юлските.

 

Слънцето се смее, като малко  дете.
Сънено си показва главата.
До вечерта ще остарее, 
но сега озарява цялото ми небе,
и прави пътека за мен, по водата.

 

Гонят се весели щури вълни.
Бързат и те -
в краката ми да се разбият.
Гларус в небето над мене кръжи.
Двама влюбени, на плажа кафето си пият.


Смеят се, целуват, прегръщат.
Страстта по между си не  крият.
Само аз никак не бързам.
Морския въздух жадно поглъщам
и красотата на тази свободна любима стихия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...