Юлско утро
Лятото е на моя праг.
Бърза.
Чака ме да си обуя обувките..
Или… май се сбърках!?
Чака ме да тръгна на бос крак,
и да обикалям с него
плажовете, юлските.
Слънцето се смее, като малко дете.
Сънено си показва главата.
До вечерта ще остарее,
но сега озарява цялото ми небе,
и прави пътека за мен, по водата.
Гонят се весели щури вълни.
Бързат и те -
в краката ми да се разбият.
Гларус в небето над мене кръжи.
Двама влюбени, на плажа кафето си пият.
Смеят се, целуват, прегръщат.
Страстта по между си не крият.
Само аз никак не бързам.
Морския въздух жадно поглъщам
и красотата на тази свободна любима стихия.
© Ирен All rights reserved.
