10 jul 2013, 7:52

Юлско утро на Бургаския бряг

928 1 0

                                             Юлско утро на Бургаския бряг

                                                                          

                                                    Тихо уморени вълни,

                                                    след дългия си воаяж,

                                                    целуват с влажни устни

                                                    златистия пясъчен плаж.

                                                                

                                                   Въздухът е с омаен аромат -

                                                   на водорасли, влага и цветя.

                                                   Предвещава утро на Бургаския бряг

                                                   на изток бледата зора.

                                                             

                                                   Гаснат като огнени искри

                                                   звездите в лазурното небе.

                                                   Чезне пътеката на лунните лъчи

                                                   в огледалото на спящото море.

                                                          

                                                   Тънка, ефирна мъгла

                                                   пълзи по брега - омара.

                                                   Мостът със закотвена снага

                                                   без хората пустее и отмаря.

                                                                

                                                   Застанал на черните скали

                                                   маяка оглежда далечината.

                                                   Моряшките изгубени души

                                                   сякаш търси в тъмата.

                                                                 

                                                  Кораб край него, запътил се бавно,

                                                  към пристана да намери мир,

                                                  след скитане дълго и славно

                                                  по безбрежната океанска шир.

                                                                            

                                                  Слънчев лъч засиява.

                                                  Чуват се птичи трели.

                                                  Самотна пейката остава

                                                  след влюбените закъснели.       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...