10 июл. 2013 г., 07:52

Юлско утро на Бургаския бряг

924 1 0

                                             Юлско утро на Бургаския бряг

                                                                          

                                                    Тихо уморени вълни,

                                                    след дългия си воаяж,

                                                    целуват с влажни устни

                                                    златистия пясъчен плаж.

                                                                

                                                   Въздухът е с омаен аромат -

                                                   на водорасли, влага и цветя.

                                                   Предвещава утро на Бургаския бряг

                                                   на изток бледата зора.

                                                             

                                                   Гаснат като огнени искри

                                                   звездите в лазурното небе.

                                                   Чезне пътеката на лунните лъчи

                                                   в огледалото на спящото море.

                                                          

                                                   Тънка, ефирна мъгла

                                                   пълзи по брега - омара.

                                                   Мостът със закотвена снага

                                                   без хората пустее и отмаря.

                                                                

                                                   Застанал на черните скали

                                                   маяка оглежда далечината.

                                                   Моряшките изгубени души

                                                   сякаш търси в тъмата.

                                                                 

                                                  Кораб край него, запътил се бавно,

                                                  към пристана да намери мир,

                                                  след скитане дълго и славно

                                                  по безбрежната океанска шир.

                                                                            

                                                  Слънчев лъч засиява.

                                                  Чуват се птичи трели.

                                                  Самотна пейката остава

                                                  след влюбените закъснели.       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...