Jul 10, 2013, 7:52 AM

Юлско утро на Бургаския бряг

918 1 0

                                             Юлско утро на Бургаския бряг

                                                                          

                                                    Тихо уморени вълни,

                                                    след дългия си воаяж,

                                                    целуват с влажни устни

                                                    златистия пясъчен плаж.

                                                                

                                                   Въздухът е с омаен аромат -

                                                   на водорасли, влага и цветя.

                                                   Предвещава утро на Бургаския бряг

                                                   на изток бледата зора.

                                                             

                                                   Гаснат като огнени искри

                                                   звездите в лазурното небе.

                                                   Чезне пътеката на лунните лъчи

                                                   в огледалото на спящото море.

                                                          

                                                   Тънка, ефирна мъгла

                                                   пълзи по брега - омара.

                                                   Мостът със закотвена снага

                                                   без хората пустее и отмаря.

                                                                

                                                   Застанал на черните скали

                                                   маяка оглежда далечината.

                                                   Моряшките изгубени души

                                                   сякаш търси в тъмата.

                                                                 

                                                  Кораб край него, запътил се бавно,

                                                  към пристана да намери мир,

                                                  след скитане дълго и славно

                                                  по безбрежната океанска шир.

                                                                            

                                                  Слънчев лъч засиява.

                                                  Чуват се птичи трели.

                                                  Самотна пейката остава

                                                  след влюбените закъснели.       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...