Юни
Нагарча юни.
Съдрано от плач небе.
Изведнъж грейва слънце
и трудно се берат череши.
Горе на върха
клоните са моята утеха.
Птичето гнездо
учудено ме гледа,
кацнало на мойто рамо.
Родопите на вярна стража
опъват стройна снага.
Развалят се черешите за ден
от тази влага.
Под мен килим от дъхави цветя,
Над мен птиците летят на воля,
вятърът е с нова роля –
прочиства гнилота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
