Юни

13 jun 2018, 0:42

Poesía » Del paisaje, Otra

388 1 3

Нагарча юни.

Съдрано от плач небе.

Изведнъж грейва слънце

и трудно се берат череши.

Горе на върха

клоните са моята утеха.

Птичето гнездо

учудено ме гледа,

кацнало на мойто рамо.

Родопите на вярна стража

опъват стройна снага.

Развалят се черешите за ден

от тази влага.

Под мен килим от дъхави цветя,

Над мен птиците летят на воля,

вятърът е с нова роля –

прочиства гнилота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-06-15T21:53:13+03:00

Внимавай с черешата.Лесно се пада особено ако си поетично настроен.
aap (Ангел)

2018-06-13T13:42:01+03:00

С Влади !!!Поздрав и от мен!
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-06-13T08:55:56+03:00

Много ми хареса, Васе! Особено финала:
"Под мен килим от дъхави цветя,
Над мен птиците летят на воля,
вятърът е с нова роля –
прочиства гнилота. "

Поздравявам те сърдечно и ти пожелавам нови творчески вдъхновения!