Юни
Нагарча юни.
Съдрано от плач небе.
Изведнъж грейва слънце
и трудно се берат череши.
Горе на върха
клоните са моята утеха.
Птичето гнездо
учудено ме гледа,
кацнало на мойто рамо.
Родопите на вярна стража
опъват стройна снага.
Развалят се черешите за ден
от тази влага.
Под мен килим от дъхави цветя,
Над мен птиците летят на воля,
вятърът е с нова роля –
прочиства гнилота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
