Юни

13.06.2018 г., 0:42 ч.

Поезия » Пейзажна, Друга

383 1 3

Нагарча юни.

Съдрано от плач небе.

Изведнъж грейва слънце

и трудно се берат череши.

Горе на върха

клоните са моята утеха.

Птичето гнездо

учудено ме гледа,

кацнало на мойто рамо.

Родопите на вярна стража

опъват стройна снага.

Развалят се черешите за ден

от тази влага.

Под мен килим от дъхави цветя,

Над мен птиците летят на воля,

вятърът е с нова роля –

прочиства гнилота.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-06-15T21:53:13+03:00

Внимавай с черешата.Лесно се пада особено ако си поетично настроен.
aap (Ангел)

2018-06-13T13:42:01+03:00

С Влади !!!Поздрав и от мен!
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-06-13T08:55:56+03:00

Много ми хареса, Васе! Особено финала:
"Под мен килим от дъхави цветя,
Над мен птиците летят на воля,
вятърът е с нова роля –
прочиства гнилота. "

Поздравявам те сърдечно и ти пожелавам нови творчески вдъхновения!