1 jun 2022, 22:33

Юни

466 0 3

Без подкана денят се пробуди

с полъхът нежен на вятър залисан.

В крилата на гълъб се плъзна учуден,

а после утихна в сивотата замислен.

 

Слънцето сънено, мързеливо протегна

лъчите лениви зад завивка от облаци,

после изчезна в дъждовната мрежа

сред тропота на светкавици-конници.

 

Тиха омара, пелена над върбите...

Сред жабешки квак просветна стрела.

Син небосвода изчисти прилежно следите

и над земята пак слънце огря.

 

Младото лято сред юнски ливади

нагази в росните, миризливи треви.

Босоного момиче с коси водопади

люшна снага и в танц я изви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...