1 jun 2022, 22:33

Юни

467 0 3

Без подкана денят се пробуди

с полъхът нежен на вятър залисан.

В крилата на гълъб се плъзна учуден,

а после утихна в сивотата замислен.

 

Слънцето сънено, мързеливо протегна

лъчите лениви зад завивка от облаци,

после изчезна в дъждовната мрежа

сред тропота на светкавици-конници.

 

Тиха омара, пелена над върбите...

Сред жабешки квак просветна стрела.

Син небосвода изчисти прилежно следите

и над земята пак слънце огря.

 

Младото лято сред юнски ливади

нагази в росните, миризливи треви.

Босоного момиче с коси водопади

люшна снага и в танц я изви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....