Лютиче (Валя Сотирова)
288 225
1.06.2022 г., 22:33 ч.

Юни 

  Поезия » Пейзажна
170 0 3

Без подкана денят се пробуди

с полъхът нежен на вятър залисан.

В крилата на гълъб се плъзна учуден,

а после утихна в сивотата замислен.

 

Слънцето сънено, мързеливо протегна

лъчите лениви зад завивка от облаци,

после изчезна в дъждовната мрежа

сред тропота на светкавици-конници.

 

Тиха омара, пелена над върбите...

Сред жабешки квак просветна стрела.

Син небосвода изчисти прилежно следите

и над земята пак слънце огря.

 

Младото лято сред юнски ливади

нагази в росните, миризливи треви.

Босоного момиче с коси водопади

люшна снага и в танц я изви.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??