1.06.2022 г., 22:33

Юни

463 0 3

Без подкана денят се пробуди

с полъхът нежен на вятър залисан.

В крилата на гълъб се плъзна учуден,

а после утихна в сивотата замислен.

 

Слънцето сънено, мързеливо протегна

лъчите лениви зад завивка от облаци,

после изчезна в дъждовната мрежа

сред тропота на светкавици-конници.

 

Тиха омара, пелена над върбите...

Сред жабешки квак просветна стрела.

Син небосвода изчисти прилежно следите

и над земята пак слънце огря.

 

Младото лято сред юнски ливади

нагази в росните, миризливи треви.

Босоного момиче с коси водопади

люшна снага и в танц я изви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...