1 июн. 2022 г., 22:33

Юни

470 0 3

Без подкана денят се пробуди

с полъхът нежен на вятър залисан.

В крилата на гълъб се плъзна учуден,

а после утихна в сивотата замислен.

 

Слънцето сънено, мързеливо протегна

лъчите лениви зад завивка от облаци,

после изчезна в дъждовната мрежа

сред тропота на светкавици-конници.

 

Тиха омара, пелена над върбите...

Сред жабешки квак просветна стрела.

Син небосвода изчисти прилежно следите

и над земята пак слънце огря.

 

Младото лято сред юнски ливади

нагази в росните, миризливи треви.

Босоного момиче с коси водопади

люшна снага и в танц я изви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...