Юнона

21 nov 2013, 18:28

Poesía » Filosófica

471 0 2

Юнона

В безвремието диша топлина... една звезда

във ангелски крила, искреше с дивна красота.

Пъплеше през нея тъмна сила, с ревност дива вляна,

вилнееше неудържима, бясно в ложето на Храма.

Тегобна злост, вихриво избуя от пепелта,

събудена с Косача, горчива облада нощта.

И боса, дрипава, предеше паяжина страх,

препускаше в тъмата и посяваше грях.

Със Изгрева слънчево заискри надежда,

прошепна тихо: "В скръб глава недей навежда!"

В сърцето и в душата, и през тленните очи

тъга склопил и изпълнил радост във сълзи.

И колко изтерзана в крясъка си бе Юнона,

вляла в себе си топлото от небосклона.

Пак дарява плодородие, успех, победа

след блудните нощи, възродила се... бледа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Emalda (Ванина Константинова)

2013-11-27T11:05:32+02:00

... спасен от нападението на галите...благодаря
oksimoron (Христов)

2013-11-22T11:53:25+02:00

Нали знаеш, какъв ефект за Рим са имали и крясъците на гъските от нейния храм? Харесах! Поздрав!