Юнона

Nov 21, 2013, 6:28 PM

Poetry » Phylosophy

458 0 2

Юнона

В безвремието диша топлина... една звезда

във ангелски крила, искреше с дивна красота.

Пъплеше през нея тъмна сила, с ревност дива вляна,

вилнееше неудържима, бясно в ложето на Храма.

Тегобна злост, вихриво избуя от пепелта,

събудена с Косача, горчива облада нощта.

И боса, дрипава, предеше паяжина страх,

препускаше в тъмата и посяваше грях.

Със Изгрева слънчево заискри надежда,

прошепна тихо: "В скръб глава недей навежда!"

В сърцето и в душата, и през тленните очи

тъга склопил и изпълнил радост във сълзи.

И колко изтерзана в крясъка си бе Юнона,

вляла в себе си топлото от небосклона.

Пак дарява плодородие, успех, победа

след блудните нощи, възродила се... бледа.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Emalda (Ванина Константинова)

2013-11-27T11:05:32+02:00

... спасен от нападението на галите...благодаря
oksimoron (Христов)

2013-11-22T11:53:25+02:00

Нали знаеш, какъв ефект за Рим са имали и крясъците на гъските от нейния храм? Харесах! Поздрав!