Юнона
Юнона
В безвремието диша топлина... една звезда
във ангелски крила, искреше с дивна красота.
Пъплеше през нея тъмна сила, с ревност дива вляна,
вилнееше неудържима, бясно в ложето на Храма.
Тегобна злост, вихриво избуя от пепелта,
събудена с Косача, горчива облада нощта.
И боса, дрипава, предеше паяжина страх,
препускаше в тъмата и посяваше грях.
Със Изгрева слънчево заискри надежда,
прошепна тихо: "В скръб глава недей навежда!"
В сърцето и в душата, и през тленните очи
тъга склопил и изпълнил радост във сълзи.
И колко изтерзана в крясъка си бе Юнона,
вляла в себе си топлото от небосклона.
Пак дарява плодородие, успех, победа
след блудните нощи, възродила се... бледа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Константинова Всички права запазени
