Emalda (Ванина Константинова)
65 161
21.11.2013 г., 18:28 ч.

Юнона 

  Поезия » Философска
459 0 2

Юнона

 

В безвремието диша топлина... една звезда

във ангелски крила, искреше с дивна красота.

Пъплеше през нея тъмна сила, с ревност дива вляна,

вилнееше неудържима, бясно в ложето на Храма.

 

Тегобна злост, вихриво избуя от пепелта,

събудена с Косача, горчива облада нощта.

И боса, дрипава, предеше паяжина страх,

препускаше в тъмата и посяваше грях.

 

Със Изгрева слънчево заискри надежда,

прошепна тихо: "В скръб глава недей навежда!"

В сърцето и в душата, и през тленните очи

тъга склопил и изпълнил радост във сълзи.

 

И колко изтерзана в крясъка си бе Юнона,

вляла в себе си топлото от небосклона.

Пак дарява плодородие, успех, победа

след блудните нощи, възродила се... бледа.

 

© Ванина Константинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... спасен от нападението на галите...благодаря
  • Нали знаеш, какъв ефект за Рим са имали и крясъците на гъските от нейния храм? Харесах! Поздрав!
Предложения
: ??:??