6 ago 2007, 13:05

За

  Poesía
762 0 3
                                    За

                  ( подаряване на букета )


За земноводния човек със водорасли във косите

и за човека - грозд, отгледан от лозите,

за кучето - човек след пролетното стадо,

за непознатия човек от мойто огледало.

За тъжния човек със много във очите,

за лунния, безкръвния, синеещ сред звездите,

за ореха и лешника и за вулкан и руда,

за Йеронимус и Магрит, за теб... и всичко друго.


( В букета спи човек. Тихо, да не го събудим. )

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стилиян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пак се върнах да го препрочета...
    И добре дошъл в сайта!
  • "За тъжния човек със много във очите"
    Силен стих!

  • Много,много хубаво!!!
    Браво

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...