Aug 6, 2007, 1:05 PM

За

  Poetry
760 0 3
                                    За

                  ( подаряване на букета )


За земноводния човек със водорасли във косите

и за човека - грозд, отгледан от лозите,

за кучето - човек след пролетното стадо,

за непознатия човек от мойто огледало.

За тъжния човек със много във очите,

за лунния, безкръвния, синеещ сред звездите,

за ореха и лешника и за вулкан и руда,

за Йеронимус и Магрит, за теб... и всичко друго.


( В букета спи човек. Тихо, да не го събудим. )

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стилиян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пак се върнах да го препрочета...
    И добре дошъл в сайта!
  • "За тъжния човек със много във очите"
    Силен стих!

  • Много,много хубаво!!!
    Браво

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...