6.08.2007 г., 13:05

За

758 0 3
                                    За

                  ( подаряване на букета )


За земноводния човек със водорасли във косите

и за човека - грозд, отгледан от лозите,

за кучето - човек след пролетното стадо,

за непознатия човек от мойто огледало.

За тъжния човек със много във очите,

за лунния, безкръвния, синеещ сред звездите,

за ореха и лешника и за вулкан и руда,

за Йеронимус и Магрит, за теб... и всичко друго.


( В букета спи човек. Тихо, да не го събудим. )

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стилиян Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пак се върнах да го препрочета...
    И добре дошъл в сайта!
  • "За тъжния човек със много във очите"
    Силен стих!

  • Много,много хубаво!!!
    Браво

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...