20 may 2020, 7:37

...за Бога с любов ще разказва...

  Poesía » Otra
1K 11 22

За сляпата винаги нощ е,
но пътя към църквата помни.
Надеждата жива е още
в детето с очите огромни,

което на дрипави скути

залъгва с парцалче и мляко.
За милост не моли нечуто.
Притихнала, чудото чака.

 

За бебета вече е стара,
навярно прегърнала внуче,
сияе от обич и вяра
и знае, все пак ще се случи:

ще будят камбани стогласни

сърцето в съсухрена пазва...
А внучето? То ще порасне –
за Бога с любов ще разказва...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...