May 20, 2020, 7:37 AM

...за Бога с любов ще разказва... 

  Poetry » Other
859 11 22

За сляпата винаги нощ е,
но пътя към църквата помни.
Надеждата жива е още
в детето с очите огромни,

което на дрипави скути

залъгва с парцалче и мляко.
За милост не моли нечуто.
Притихнала, чудото чака.

 

За бебета вече е стара,
навярно прегърнала внуче,
сияе от обич и вяра
и знае, все пак ще се случи:

ще будят камбани стогласни

сърцето в съсухрена пазва...
А внучето? То ще порасне –
за Бога с любов ще разказва...

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??