За сляпата винаги нощ е,
но пътя към църквата помни.
Надеждата жива е още
в детето с очите огромни,
което на дрипави скути
залъгва с парцалче и мляко.
За милост не моли нечуто.
Притихнала, чудото чака.
За бебета вече е стара,
навярно прегърнала внуче,
сияе от обич и вяра
и знае, все пак ще се случи: ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up