За сляпата винаги нощ е,
но пътя към църквата помни.
Надеждата жива е още
в детето с очите огромни,
което на дрипави скути
залъгва с парцалче и мляко.
За милост не моли нечуто.
Притихнала, чудото чака.
За бебета вече е стара,
навярно прегърнала внуче,
сияе от обич и вяра
и знае, все пак ще се случи: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация