...за Бога с любов ще разказва...
За сляпата винаги нощ е,
но пътя към църквата помни.
Надеждата жива е още
в детето с очите огромни,
което на дрипави скути
залъгва с парцалче и мляко.
За милост не моли нечуто.
Притихнала, чудото чака.
За бебета вече е стара,
навярно прегърнала внуче,
сияе от обич и вяра
и знае, все пак ще се случи:
ще будят камбани стогласни
сърцето в съсухрена пазва...
А внучето? То ще порасне –
за Бога с любов ще разказва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
