27 ago 2025, 5:57

За болката (ретроспективно)

  Poesía » Civil
169 0 0

Колко тъжно –

векът ни, започнал с кървави нощи и дни,

ще зъвърши отново с разруха и смърт.

За сто лета човекът не можа

да загаси у себе си враждата

и да издигне в култ доброто и мира.

На Байконур днес излитат учебни ракети,

носещи в себе си атомно зло.

Над Дагестан и Чечня летят военни самолети,

избухват бомби, стрелят автомати,

танкове бълват огън в нощта.

Вчера – Косово. Днес – Дагестан и Чечня.

А утре ... Неизвестност и страх,

пронизваща горест и болка,

ранени тела, опустели сърца,

сълзи на майки, любими, деца.

Оправдание – няма.

Прошката тук неуместна е.

Да отнемаш живота, нима по човешки е?

Колко тъжно! И страшно боли от това,

че безсилни пред злото сме.

А може би – не.

Изход има – нашето не.

 

Октомври, 1999 г.

Акимовка, Украйна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Марулевска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....