За болката (ретроспективно)
Колко тъжно –
векът ни, започнал с кървави нощи и дни,
ще зъвърши отново с разруха и смърт.
За сто лета човекът не можа
да загаси у себе си враждата
и да издигне в култ доброто и мира.
На Байконур днес излитат учебни ракети,
носещи в себе си атомно зло.
Над Дагестан и Чечня летят военни самолети,
избухват бомби, стрелят автомати,
танкове бълват огън в нощта.
Вчера – Косово. Днес – Дагестан и Чечня.
А утре ... Неизвестност и страх,
пронизваща горест и болка,
ранени тела, опустели сърца,
сълзи на майки, любими, деца.
Оправдание – няма.
Прошката тук неуместна е.
Да отнемаш живота, нима по човешки е?
Колко тъжно! И страшно боли от това,
че безсилни пред злото сме.
А може би – не.
Изход има – нашето не.
Октомври, 1999 г.
Акимовка, Украйна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Марулевска Всички права запазени