За болката (ретроспективно)

Колко тъжно –

векът ни, започнал с кървави нощи и дни,

ще зъвърши отново с разруха и смърт.

За сто лета човекът не можа

да загаси у себе си враждата

и да издигне в култ доброто и мира.

На Байконур днес излитат учебни ракети,

носещи в себе си атомно зло.

Над Дагестан и Чечня летят военни самолети,

избухват бомби, стрелят автомати,

танкове бълват огън в нощта.

Вчера – Косово. Днес – Дагестан и Чечня.

А утре ... Неизвестност и страх,

пронизваща горест и болка,

ранени тела, опустели сърца,

сълзи на майки, любими, деца.

Оправдание – няма.

Прошката тук неуместна е.

Да отнемаш живота, нима по човешки е?

Колко тъжно! И страшно боли от това,

че безсилни пред злото сме.

А може би – не.

Изход има – нашето не.

Октомври, 1999 г.

Акимовка, Украйна