Aug 27, 2025, 5:57 AM

За болката (ретроспективно)

  Poetry » Civic
170 0 0

Колко тъжно –

векът ни, започнал с кървави нощи и дни,

ще зъвърши отново с разруха и смърт.

За сто лета човекът не можа

да загаси у себе си враждата

и да издигне в култ доброто и мира.

На Байконур днес излитат учебни ракети,

носещи в себе си атомно зло.

Над Дагестан и Чечня летят военни самолети,

избухват бомби, стрелят автомати,

танкове бълват огън в нощта.

Вчера – Косово. Днес – Дагестан и Чечня.

А утре ... Неизвестност и страх,

пронизваща горест и болка,

ранени тела, опустели сърца,

сълзи на майки, любими, деца.

Оправдание – няма.

Прошката тук неуместна е.

Да отнемаш живота, нима по човешки е?

Колко тъжно! И страшно боли от това,

че безсилни пред злото сме.

А може би – не.

Изход има – нашето не.

 

Октомври, 1999 г.

Акимовка, Украйна

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Марулевска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...