Добротата се бори за чест,
за достойно изпята симфония,
но залива я злото с превес
и я тласка към свойта колония.
А доброто не свежда глава
и не чака подкрепа от хората,
то се къпе в свещена река
и подава ръка на умората.
То, доброто, не търси събор
и не взема медал за фасада,
но когато го хвърлят в затвор,
пак воюва без хитрост и свада.
На доброто не трябват очи,
за да стъпва по девствени друми.
И не рони от болка сълзи,
а затваря вратата без думи.
Всяка негова честна борба
извисява го в полет на птица,
а човешката скромна съдба
го закриля кат' майка орлица...
© Наташа Басарова Todos los derechos reservados