15 sept 2007, 15:50

За чорба

  Poesía
677 0 0
 

Трима пейзани във черни кафтани,

със златни ширити,

(но празни в главите)

стоят пред тълпата

безмълвно изправени,

нямат идеи,

а само желание

бързо да седнат край казана-мечтание.


"На добър час!" - се чува навред,
а те първи бързат най-отпред
с вълнение за първата лъжица,
в очакване за рядката чорбица.


А уж живеят скромно. Пишат стих след стих,
макар да нямат истински мотив...
Понякога са шумни, много пият
и с птиците обичат да се бият...


б. а. казанът е пълен със шкембе чорба
Чао

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Сватбаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...