Sep 15, 2007, 3:50 PM

За чорба

  Poetry
675 0 0
 

Трима пейзани във черни кафтани,

със златни ширити,

(но празни в главите)

стоят пред тълпата

безмълвно изправени,

нямат идеи,

а само желание

бързо да седнат край казана-мечтание.


"На добър час!" - се чува навред,
а те първи бързат най-отпред
с вълнение за първата лъжица,
в очакване за рядката чорбица.


А уж живеят скромно. Пишат стих след стих,
макар да нямат истински мотив...
Понякога са шумни, много пият
и с птиците обичат да се бият...


б. а. казанът е пълен със шкембе чорба
Чао

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Сватбаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...