Всичко, което има смисъл,
е крехко и тленно
като нежно листо -
ще падне от вятър,

от студ ще замръзне,
градушка ще скърши

дебелия клон...
Безмислено някой рисува

и в рамка окачва надежда.

Листото събужда с деня
светлина.
И поглежда.
Навежда се сякаш да проси
живот в есента –

без вопъл и глас,

тъй крехко и тленно,

забулено в сянка над нас.
Има смисъл да чака дъжда,
има смисъл да не бърза да пада -
толкова кратко лято едно.

Да не страда,
да не вехне от суша,
за да да има дърво.