Всичко, което има смисъл,
е крехко и тленно
като нежно листо -
ще падне от вятър,
от студ ще замръзне,
градушка ще скърши
дебелия клон...
Безмислено някой рисува
и в рамка окачва надежда.
Листото събужда с деня
светлина.
И поглежда.
Навежда се сякаш да проси
живот в есента –
без вопъл и глас,
тъй крехко и тленно,
забулено в сянка над нас.
Има смисъл да чака дъжда,
има смисъл да не бърза да пада -
толкова кратко лято едно.
Да не страда,
да не вехне от суша,
за да да има дърво.
© Весела Петева Всички права запазени