За да има смисъл
Всичко, което има смисъл,
е крехко и тленно
като нежно листо -
ще падне от вятър,
от студ ще замръзне,
градушка ще скърши
дебелия клон...
Безмислено някой рисува
и в рамка окачва надежда.
Листото събужда с деня
светлина.
И поглежда.
Навежда се сякаш да проси
живот в есента –
без вопъл и глас,
тъй крехко и тленно,
забулено в сянка над нас.
Има смисъл да чака дъжда,
има смисъл да не бърза да пада -
толкова кратко лято едно.
Да не страда,
да не вехне от суша,
за да да има дърво.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Петева Всички права запазени