За да живея

21 abr 2009, 19:49

Poesía » De amor

612 0 3

Забързани в покоя на нощта,

глухо отекват твоите стъпки.

Наблюдавам те. Вървиш сама.

Бликаща рана в гърдите ти зрее -

спомен кървящ от минал живот.

Жалостна песен сърцето ти пее.

Всичко това аз да видя успях,

а зад усмивка бе умело стаено.

Силна си - и това го разбрах.

В небето луната ярко блести,

но сякаш отбягва ме нейният блясък.

За случайността съм невидим.

В сенки обгърнат оставам.

Но ти ме виждаш, нали?

Окъснели надежди се носят край мен,

безмислени, празни. И аз като тях.

За да живея, от теб имам нужда.
И това го разбрах.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.