За да живея
Забързани в покоя на нощта,
глухо отекват твоите стъпки.
Наблюдавам те. Вървиш сама.
Бликаща рана в гърдите ти зрее -
спомен кървящ от минал живот.
Жалостна песен сърцето ти пее.
Всичко това аз да видя успях,
а зад усмивка бе умело стаено.
Силна си - и това го разбрах.
В небето луната ярко блести,
но сякаш отбягва ме нейният блясък.
За случайността съм невидим.
В сенки обгърнат оставам.
Но ти ме виждаш, нали?
Окъснели надежди се носят край мен,
безмислени, празни. И аз като тях.
За да живея, от теб имам нужда.
И това го разбрах.
© Александър All rights reserved.
6