Apr 21, 2009, 7:49 PM

За да живея 

  Poetry » Love
596 0 3

Забързани в покоя на нощта,

глухо отекват твоите стъпки.

Наблюдавам те. Вървиш сама.

Бликаща рана в гърдите ти зрее -

спомен кървящ от минал живот.

Жалостна песен сърцето ти пее.

Всичко това аз да видя успях,

а зад усмивка бе умело стаено.

Силна си - и това го разбрах.


В небето луната ярко блести,

но сякаш отбягва ме нейният блясък.

За случайността съм невидим.

В сенки обгърнат оставам.

Но ти ме виждаш, нали?

Окъснели надежди се носят край мен,

безмислени, празни. И аз като тях.

За да живея, от теб имам нужда.
И това го разбрах.

 

 

© Александър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Всичко това аз да видя успях,
    а зад усмивка бе умело стаено."
    ..тази усмивка боли повече от раната, която може да се види...
  • Това ме жегна. Хубаво пишеш...
    Поздрави!
  • Поздрав ! 6
Random works
: ??:??