perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
22 ene 2022, 13:12

За да мога 

  Poesía » Otra
425 5 10

 

Отдавна не пристъпвам през вратите,

през арки, осветени от неон,

от хляб и вино съм преситен,

от не един забравен в тъмното канон.

 

Защото не понесъл митоманска слава,

до раните не стигнах без борба,

все пак, когато нещо получавам,

аз знам, загадъчната дума е съдба.

 

която не пристяга с криви клещи

пространството, което ни дели,

аз винаги замислен съм за нещо,

щом в мен въпросите изгарят ме, нали

 

готовите да тръгнем пак отново

към светлите сияйни светове,

приели в себе си сакрално слово,

измисленото в стари векове,

 

не можехме да хвърляме одежди,

до голо да оставаме без плът,

съдбата не за мен сега отрежда

да гледам портите на своя съд,

 

когато съм пречистен до умора

и стигнал съм до бурното море,

отдавна съм престанал да говоря

как може и с достойнство да се мре.

 

И аз се вглеждам не за показ,

в разкопките на моята душа,

и всички устремили се посоки

аз вграждам, за да мога да руша.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??