ВТ (Вили Тодоров) ВТ (Вили Тодоров)
5 620
22 abr 2006, 16:05

ЗА ДА НЕ МИСЛЯ...

  Poesía
824 0 3

 

 

Вървя по улицата.

Почивен ден.

Хора без маски минават край мен.

Някои имат, но това не решава

всеки техен проблем.

 

Какво е в душите им искам да знам.

Търся очите им – ту тук, ту там.

Много от тях крият свойто лице,

гледат в краката с надежда за левче,

но според мен и на по-малко

ще са доволни те.

 

Понякога и радост

срещам върху лицата,

родена от любимия

или, може би, от децата.

 

Търся хора различни

да срещам аз,

за да не мисля,

какво прави тя в тоя час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Логична (Диана Борисова)
    Логична (Диана Борисова)
    А може и да е съгласна на малкото , което и предлагаш , но да не си и дал ясен знак за това , че изобщо предлагаш нещо!
    А може отдавна да е съгласна , но ти да не си разбрал.
    Може твоята представа за нея да е грешна.Може тя умишлено да я създава такава.Може би не трябва да я слагаш в някое свободно чекмедже, а да я анализираш по - дълго.
    И накрая може да допуснеш , че всъщност не си заслужава.Но ако ти стиска- опитай!
  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    Не! Тя, заедно със сестра си се бори сама в големия град, разчитат само на себе си и затова се интересува само от богати мъже, от връзки с чужденци с надежда за брак или просто да намери да я издържат и т.н. Не че тя не е умна или не работи! Наскоро завърши и много хубава специалност. Едно красиво и умно човешко същество, страдало навремето поради своята наивност, неопитност и превърнато от живота в това, което е. Никой не може да я вини за това. Аз също. Но много боли, когато я обикнеш, а не можеш да предложиш й нещо, което търси.
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Може би тя прави същото...
    Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0