Apr 22, 2006, 4:05 PM

ЗА ДА НЕ МИСЛЯ...

  Poetry
830 0 3

 

 

Вървя по улицата.

Почивен ден.

Хора без маски минават край мен.

Някои имат, но това не решава

всеки техен проблем.

 

Какво е в душите им искам да знам.

Търся очите им – ту тук, ту там.

Много от тях крият свойто лице,

гледат в краката с надежда за левче,

но според мен и на по-малко

ще са доволни те.

 

Понякога и радост

срещам върху лицата,

родена от любимия

или, може би, от децата.

 

Търся хора различни

да срещам аз,

за да не мисля,

какво прави тя в тоя час.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • А може и да е съгласна на малкото , което и предлагаш , но да не си и дал ясен знак за това , че изобщо предлагаш нещо!
    А може отдавна да е съгласна , но ти да не си разбрал.
    Може твоята представа за нея да е грешна.Може тя умишлено да я създава такава.Може би не трябва да я слагаш в някое свободно чекмедже, а да я анализираш по - дълго.
    И накрая може да допуснеш , че всъщност не си заслужава.Но ако ти стиска- опитай!
  • Не! Тя, заедно със сестра си се бори сама в големия град, разчитат само на себе си и затова се интересува само от богати мъже, от връзки с чужденци с надежда за брак или просто да намери да я издържат и т.н. Не че тя не е умна или не работи! Наскоро завърши и много хубава специалност. Едно красиво и умно човешко същество, страдало навремето поради своята наивност, неопитност и превърнато от живота в това, което е. Никой не може да я вини за това. Аз също. Но много боли, когато я обикнеш, а не можеш да предложиш й нещо, което търси.
  • Може би тя прави същото...
    Поздрав!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...