ЗА ДА НЕ МИСЛЯ...
822
0
3
Вървя по улицата.
Почивен ден.
Хора без маски минават край мен.
Някои имат, но това не решава
всеки техен проблем.
Какво е в душите им искам да знам.
Търся очите им – ту тук, ту там.
Много от тях крият свойто лице,
гледат в краката с надежда за левче,
но според мен и на по-малко
ще са доволни те.
Понякога и радост
срещам върху лицата,
родена от любимия
или, може би, от децата.
Търся хора различни
да срещам аз,
за да не мисля,
какво прави тя в тоя час.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
