ВТ (Вили Тодоров) ВТ (Вили Тодоров)
5 620
22.04.2006 г., 16:05

ЗА ДА НЕ МИСЛЯ...

827 0 3

 

 

Вървя по улицата.

Почивен ден.

Хора без маски минават край мен.

Някои имат, но това не решава

всеки техен проблем.

 

Какво е в душите им искам да знам.

Търся очите им – ту тук, ту там.

Много от тях крият свойто лице,

гледат в краката с надежда за левче,

но според мен и на по-малко

ще са доволни те.

 

Понякога и радост

срещам върху лицата,

родена от любимия

или, може би, от децата.

 

Търся хора различни

да срещам аз,

за да не мисля,

какво прави тя в тоя час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Логична (Диана Борисова)
    Логична (Диана Борисова)
    А може и да е съгласна на малкото , което и предлагаш , но да не си и дал ясен знак за това , че изобщо предлагаш нещо!
    А може отдавна да е съгласна , но ти да не си разбрал.
    Може твоята представа за нея да е грешна.Може тя умишлено да я създава такава.Може би не трябва да я слагаш в някое свободно чекмедже, а да я анализираш по - дълго.
    И накрая може да допуснеш , че всъщност не си заслужава.Но ако ти стиска- опитай!
  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    Не! Тя, заедно със сестра си се бори сама в големия град, разчитат само на себе си и затова се интересува само от богати мъже, от връзки с чужденци с надежда за брак или просто да намери да я издържат и т.н. Не че тя не е умна или не работи! Наскоро завърши и много хубава специалност. Едно красиво и умно човешко същество, страдало навремето поради своята наивност, неопитност и превърнато от живота в това, което е. Никой не може да я вини за това. Аз също. Но много боли, когато я обикнеш, а не можеш да предложиш й нещо, което търси.
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Може би тя прави същото...
    Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0