22.04.2006 г., 16:05 ч.
ЗА ДА НЕ МИСЛЯ...
671
0
3
Вървя по улицата.
Почивен ден.
Хора без маски минават край мен.
Някои имат, но това не решава
всеки техен проблем.
Какво е в душите им искам да знам.
Търся очите им – ту тук, ту там.
Много от тях крият свойто лице,
гледат в краката с надежда за левче,
но според мен и на по-малко
ще са доволни те.
Понякога и радост
срещам върху лицата,
родена от любимия
или, може би, от децата.
Търся хора различни
да срещам аз,
за да не мисля,
какво прави тя в тоя час.© Вили Тодоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не! Тя, заедно със сестра си се бори сама в големия град, разчитат само на себе си и затова се интересува само от богати мъже, от връзки с чужденци с надежда за брак или просто да намери да я издържат и т.н. Не че тя не е умна или не работи! Наскоро завърши и много хубава специалност. Едно красиво и умно човешко същество, страдало навремето поради своята наивност, неопитност и превърнато от живота в това, което е. Никой не може да я вини за това. Аз също. Но много боли, когато я обикнеш, а не можеш да предложиш й нещо, което търси.
-
Може би тя прави същото...
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А може отдавна да е съгласна , но ти да не си разбрал.
Може твоята представа за нея да е грешна.Може тя умишлено да я създава такава.Може би не трябва да я слагаш в някое свободно чекмедже, а да я анализираш по - дълго.
И накрая може да допуснеш , че всъщност не си заслужава.Но ако ти стиска- опитай!