За да привикна с ритъма на бурите...
Събирах думи - късни като есен...
Танцуващи по тънката ми струна
с носталгия по неуспяло равновесие
и непризната висша форма лудост...
Събирах думи - грапаво-бодливи...
Причините на болката събудили,
скъсили най-щастливите ми мигове
със шепотните стъпки на сбогуването...
Събирах думи - камък върху камък,
с които ме замеряха заблудите,
а аз строих от тях въздушен замък,
за да предпазя себе си от срутване...
За да успея да остана права,
за да привикна с ритъма на бурите.
За да запомня или да забравя,
сезоните си изрисувах с думи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
