Aug 28, 2010, 1:09 PM

За да привикна с ритъма на бурите...

1.6K 2 45

 

Събирах думи - късни като есен...

Танцуващи по тънката ми струна

с носталгия по неуспяло равновесие

и непризната висша форма лудост...

 

Събирах думи - грапаво-бодливи...

Причините на болката събудили,

скъсили най-щастливите ми мигове

със шепотните стъпки на сбогуването...

 

Събирах думи - камък върху камък,

с които ме замеряха заблудите,

а аз строих от тях въздушен замък,

за да предпазя себе си от срутване...

 

За да успея да остана права,

за да привикна с ритъма на бурите.

За да запомня или да забравя,

сезоните си изрисувах с думи...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е красиво...
  • Хареса ми стиха ти, Дочка!Поздравления!
  • Впечатли ме творбата ти със здрави основи, красива фасада, изпипани зидове, и като цяло, прочетох с наслада!
  • Хубава поезия!
  • " сезоните си изрисувах с думи.."- силен стих !
    Поздрав за хубавия стих и нека думите рисуват душата на поета, а вечерите те вдъхновяват за нова поезия!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...