28.08.2010 г., 13:09

За да привикна с ритъма на бурите...

1.6K 2 45

 

Събирах думи - късни като есен...

Танцуващи по тънката ми струна

с носталгия по неуспяло равновесие

и непризната висша форма лудост...

 

Събирах думи - грапаво-бодливи...

Причините на болката събудили,

скъсили най-щастливите ми мигове

със шепотните стъпки на сбогуването...

 

Събирах думи - камък върху камък,

с които ме замеряха заблудите,

а аз строих от тях въздушен замък,

за да предпазя себе си от срутване...

 

За да успея да остана права,

за да привикна с ритъма на бурите.

За да запомня или да забравя,

сезоните си изрисувах с думи...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е красиво...
  • Хареса ми стиха ти, Дочка!Поздравления!
  • Впечатли ме творбата ти със здрави основи, красива фасада, изпипани зидове, и като цяло, прочетох с наслада!
  • Хубава поезия!
  • " сезоните си изрисувах с думи.."- силен стих !
    Поздрав за хубавия стих и нека думите рисуват душата на поета, а вечерите те вдъхновяват за нова поезия!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...